Водопадът Скакля – по стъпките на Вазов

Преди няколко дни предприехме пътуване до ендо прекрасно място, близо до София. Става въпрос за четвъртия по големина водопад в България – Скакля. До него се стига по Вазовата екопътека, която свързва с. Бов и с. Заселе. Водата пада от 120 метра, като първото стъпало е на 80 метра от върха.

От София тръгнахме с влак в посока Своге. Наслаждавахме се на гледката на цъфналите дървета и люляци, на извиващия се Искър и на зелените склонове на планините. На третата гара след Своге слязохме и се озовахме на малкото площадче на Гара Бов. Оттам ни опътиха към Вазовата екопътека и същинското ходене започна.

Пътят до водопада не е стръмен, а на няколко места има пейки, за почивка. Шумът от падашата вода се чува далеч преди да се стигне самия водопад.

Пътеката минава покрай рекичка с множество малки водопадчета и водоскоци, които също впечатляват със своята красота.

Вървейки по пътеката стигнахме до място, от където се откриваше страхотна гледка към самия водопад. Чувството да си на това място е невероятно. Пред себе си виждаш едно природно чудо, а обърнеш ли се назад се открива великолепна гледка към околните планини, а в пропастта под теб е селцето Бов.

Продължихме по пътеката и вече нямахме търпение да стигнем до водопада.

След около 10 минути ходене стигнахме до едно от стъпалата на Скакля. Водата се разбива с мощна сила и стоейки пред тази гледка губиш ума и дума. Просто няма думи, които да опишат това природно чудо, то трябва да се види.

Отстрани, на една от отвесните скали много от хората, посетили това райско място, записват имената си. Не знам защо го правят и дали е някакво поверие, но знам, че ние го направихме с надеждата някой ден да се върнем отново там, на водопада.

След дълъг престой просължихме пътешествието си по Вазовата екопътека в посока с. Заселе. След водопада пътеката става малко по стръмна, на места има и стълби, но за щастие на всеки завой има и пейка. Пътеката се слави с голямо биоразнообразие. Срещнахме много различни и интересни растения и животни, но повечето от тях не можахме да уловим с фотоапарат. Затова пък всичко остана в съзнанието ни.

След най-тежката част от пътеката, която е съставена само от стълби, успяхме да се изкачим до една широка поляна, от която също има неверояна гледка към околните планини. Тази поляна е като тераса. От нея започва пропастта, по която се спуска иначе малкото и ромулящо поточе, чиито води образуват водопада Скакля. И отгоре гледката на падащата вода изглежда внушително.

На полянката има изградени беседки, който са на не повече от метър от отвесната пропаст. Усещането да си на това място е невероятно. Близо до беседките има огнище със скара. Какво по-хубаво място може да има за да си направиш барбекю или пикник? На метри е и с. Заеле, на чийто обитатели завиждам благородно заради гледката.

Скакля и околността е едно от най-красивите места, на които съм била. Преживяването не може да се опише с думи. Не случайно Вазов е бил вдъхновен от този край и е написал едни от най-хубавите си творби тук.